Уши Заболявания на ушите :
Признаци при заболяване на ушите
- увреждания на ушната раковина и външния слухов проход, въртене на главата и чесане на ухото, болка при пипане, миризма и отделяне на секрет от ухото, при заболяване средното ухо наклонено положение на главата и загуба на слуха, при заболяване на вътрешното ухо се наблюдава и нарушение на равновесието, манежни движения и нистагъм. Ушната фуния е с дължина 60-80 мм с вътрешен диаметър в края на отверстието 4-6 мм.
Събиране на щателна анамнеза. Изследването се извършва с или без седация.
Външно ухо
Ушна раковина –
без кожни, ектопаразити, микози, ендокринни нарушения, алергии, автоимунни заболявания, себорея, пиодермия, отравяне с талии.

Безухост – отсътвие на ушна раковина, рядко уродство.

Ухапни, разкъсни и контузни ранизасягат се само кожата, само кожата и хрущяла, както и проникваща рана на всички слоеве на кожата и хрущяла.

Лечение: Саниране на раната, пластическа адаптация, при необходимост освежаване раневите ръбове –  с U-образен хоризонтален. При увреждане на кожата, ако няма висящи участъци (парчета), шев може да не се поставя, достатъчно е да се залепи с биологично лепило. При кожно-хрущялните рани е необходимо да се използва атравматически шевен материал 3-0 за поставяне на шевове, при необходимост хрущяла се фиксира с вертикален матрацен шев, като при отохематом. Превръзка и яка за 10 дни. При откъсната ушна раковина първична обработка на раната.

Тумори - обикновено са хондроми (хрущялни тумори) и хондросаркоми, понякога хистоцитоми.При купиране на ушите на ръба се появяват възловати удебеления на хрущяла.
Лечение : Оделяне на тумора колкото се може по-рано, докато е малък, за да се избегне деформацията на ушната раковина. Понякога се налага частична или пълна ампутация на ушната раковина.

- Отохематом
събиране на кръв под кожата или перихондриума на ушния хрущял, след разскъсване на a.auricularis caudalis или на някоя голяма вена, след тъпа травма или силно сътресение.

Признаци: На вътрешната страна (конкавната) на ухото се явява внезапно ограничена, овална или дифузна, мека, флуктуираща, слабо темперирана болезнена подутост. Ухото изменя формата си и увисва надолу. Общото състояние не е променено, докато не се е равило възпаление (флегмон). Диагнозата се осигурява чрез пункция на подутостта. При малък хематом и благоприятни условия кръвта се резорбира бавно (3-6 седмици) и настъпва оздравяване. При масивен хематом и продължителна резорбция може да настъпи съединителнотъканна склероза, хрущялна метаплазия и вкостяване с деформиране на ушната раковина.
Лечение: Лекува се основното страдание – пр.външен отит. Консервативно за малки хематоми. Пункции двукратно през 14 дни. То е оперативно за средни, големи и рецедивиращи след пункция или проведено консервативно лечение.
Техника: Всички правила на асептика и антисептика, стернално или странично положение, тампон в ушния канал. Хематомът се отваря с прав, кръстообразен, S-образен, или два успоредни разреза на кожата и перихондриума по конкавната (вътрешната) страна на ушната мида. Важно е празнината му да се отвори от край до край.

Отстраняват се кръвните коагулуми, промива се с 1% р-р на риванол. Хемостаза с хемостатици или тънък кетгут. Върху цялата площ на празнината на хематома се поставят хоризонтални U-образни шевове- конец № 2- 3, не резурбируем. Шевовете започват от конкавната страна на ухото и завършват на конвексната повърхност и се връщат обратно по същия път, като разстоянието между прободите е 5-6 мм (възлите да са от външната страна, като не се стяга много). Шевовете се нареждат шахматно и успоредно, без да се нараняват кръвоносните съдове, може да се ползват парчета от система. Поставя се предпазна яка, превръзка за 3 дни, конците се свалят след 7 – 10 дни.

- Корекция на неправилно положение на ушите – такава постановка се среща главно при коли и терирери, извършва се, ако сме сигурни, че няма да се предаде наследствено, след копиране на уши също е възможно да се наложи корекция на неправилна постановка. Възможни са медиално и латерално пречупване.
Лечение: Консерватвно и оперативно.
Техника: - Медиално пречупване в основата на ушната раковина, разрез в основата на ухото, подкожната съединителна тъкан се разединява тъпо за откриване на cartilago scutiformis. Хрущялът се разрязва частично в мястото на мускулното му залавяне. Освобождава се и се измества 12-16мм медиално и леко рострално от оригиналното му положение, където се фиксира чрез U-образени шевове към темпоралната фасция. Ако не настъпи ефект, то в мястото на пречупване, но от медиалната страна на ушната раковина, се изрязва елипсовидна кожно лапичка, след което раневите ръбове се зашиват с хоризантални U-образни шевове.
Латерално пречупване, обикновено основата на ухото е здрава, а пречупването е по-високо. Изрязва се елипсовидна лапичка в мястото на пречупване, не трябва да бъде много широка, за да не предизвика медиално пречупване. Най добре е да се изрязва на етапи. Зашиването на кожните ръбове е от съществено значение за успеха на операцията, в центъра на елипсата се поставят три U-образни шева, като по-ниският от ходовете ”гофрира” подкожната съединителна тъкан, останалата част от кожния разрез се затваря с прекаснати възловати шевове.
При счупване в основата на ухото, техниката в началота е като при медиалното, първоначалният линеарен разрез преминава в елипсовиден с ширина в центъра 12-16мм, кожните ръбове се зашиват с вертикални U-образни шевове с гофриране – пробива хрущяла и нагъва подкожната съединителна тъкан, броят им обикновено е три и изправянето зависи от стягането им. Превръзка за 3-5 дни, след това отново за същия период, ако не се изправи, върху цикатрисата се изрязва нова лапичка.     

Външен слухов проход

Възпаление на външното ухо – Otits externa
Остро или хронично възпаление на нежната, богата на мастни жлези кожа, която покрива вътрешната повърхност на ушната раковина и слуховия канал – meatus acusticus externus, сравнително честа диагноза при кучето.
Етиология:основни фактори - ушни кърлежи, чужди тела, новообразувания, рани, автоимунни заболявания, алергии, повишена секреция на ушен секрет и задържането му
-  предразполагащи фактори - къс ушен канал, силна обраслост на ушния канал, мацерация от попадане на вода при къпане, тежки, дълги и ниско поставени уши, неквалифицирано почистване и отделяне на космите на ушния канал.
съпътстващи фактори – въпаление вследствие на горните фактори, важни причинители се явяват стафилококи и стрептококи, както и протей., сравнително често възниква и и микотична инфекция, често садрождите  Malassezia pachidermatis, също микроспори и трихофития.
Признаци: Най-често се установяват следните форми:
1. Otitis externa erytematosa sqamosa – кожата и каналът са зачервени, влажни, горещи и покрити на места с капки от засъхнал кехлибареножълт серозен ексудат или фини сивочервени люспички.
2. Otitis externa erytematosa ceruminosaсилно изразени признаци, ексудата е изобилен, червенокафяв до кафявочерен, наподобява ушна мас, с провлачена или гъста пастоподобна консистенция и неприятна специфична миризма. При палпация в основата на ушната раковина се установява плискане на ексудата в ушния канал и болева реакция. След отстраняване на ексудата се по кажат на ушния канал се откриват ограничени епителни дефекти и по-дълбоки язви.
3. Otitis externa pustulosa – по вътрешната повъхрност на ухото се намират дифузно разпръстнати гнойни пустули – придружаващ признак при гана.
4. Otitis externa purulenta et ulcerosa – повърхността до дълбоките части на ушния канал е осеяна с различно дълбоки язви, покрити с миризлив кърваво-гноен ексудат, който изтича, когато животното се навежда и тръска главата си. При хронично протичане – влошаване на общото състояние, поради развитие на Otitis externa chronica proliferans или otitis media purulenta.
5. Otitis externa proliferans (verrucosa) chronica – брадавицоподобни и други дифузни съединителнотъканни разраствания, които нерядко запушват канала. Хроничният катарален въз.процес се характеризира със слаби иксудативни явления. Ексудатът е гноеподобен, сивокафяв, с неприятна миризма. При тази форма на отит твърде често настъпва вкостяване на ушния хрущял, който процес може да обхване черепните кости и цялата раковина.
6. Otitis externa squamosa et crustosa - от паразити (otomycosis) – рядко с гноен ексудат.
При всички клинични форми има постоянен сърбеж, болка, въртене, тръскане, изкривяване и навеждане на главата към страната на болното ухо, чешане с крак или в околни предмети. Заболялото ухо е променено, увиснало, неподвижно, подуто, болезнено при палпация в основата.
Диагноза: Оглед и микробиологично изслездване на секрет.
Прогноза: Неблагоприятна при брадавичест, осифициращия, гнойно-улцерозен отит. Възпалението може да се предаде през тъпанчето към средното, вътрешното ухо и мозъка.
Лекуване: Основно почистване на ухото и ушния канал с топли разтвори – 0.5 – 1% хлорхексидин, при сухите отити се използват течният парафин, вазелинът, рибено масло и др. Лечебното третиране зависи от характера на възпалението.
екзематозните отити се предпочитат гликокортикоидините мази, съчетани с адсрингентоантисептични прахове (борна киселина, сулфаниламиди и др) и периодично почистване с глицерин, 3%-ов р-р на борна кисилина, течен парафин. Прилагат се недразнещи мази.При силно изразена ексудация се потиска чрез туширане с 2% сребърен нитрат.
церуминозният отит се лекува симптоматично с 5% танинов р-р, 1% помада на салицилова к-на, ако е на паразитна основа – противопаразитни.
гнойно-улцерозният отит – прахове и мази от антибиотици, сулфаниламиди и др лекарствени средства, активни срещу изолираните причинители на гнойното възпаление. Язвите се тушират с 3-5% сребърен нитрат.

хроничният верукозен отит се третира с адстрингетни прахове или р-ри.3-5 % р-р на сребърен нитрат. При напреднали случаи се предприема оперативно лечение – латерална резекция или тотална аблация на ушния канал.
Оперативното лечение е индицирано при напреднали верукозни отити, упорито протичане на гноен отит на външното ухо (за улесняване дренирането и по-добър достъп до дълбоките части на ушния канал) и при отстраняване на неопластични разраствания в слуховия канал. Операционните техники са три: изрязване на вентралната външна хрущялна страна  под форма на буквата ”V” (Zepp -метод), вертикалния външен ушен канал и тотално отслояване на хрущялния канал с или без дренажиране на средното ухо.
-  Метод на Hinz. Изсичане на клиновиден участък от латернат страна на външния слухов канал. Cavum conche се разрязва с големи прави ножици в мястото на краниалната и краниална издатина. Разрезът слиза до мястото на прехода на вертикаланата част на външния слухов канал в хоризонталната му част. По този начин се изрязва клиновиден участък от страничната стена на фуниевидния външен слухов канал. Необходимо е хоризонталната част на външния слухов канал в долния ъгъл на раната да бъде видим и остава отворен след налагането на шевовете. За да се осигури това, като правило е необходимо допълнително пришиване на неголямо парче - къс от външния слухов канал в областта на долния  ъгъл на раната във вентрална посока. Крайщата на разреза на кожата се адаптира с краищата на разреза на вътрешната повърхност на външния слухов канал. Кожата се зашива с прекъснати възловати шевове. Необходимо е кожата свободно да покрива краищата на хрущяла.

- Метод на Zepp. Той има предимства пред някои други методи и модификации (например наFormston-McCunn, Таmas-Fellner, Hinz и др.), които са лесно изпълними, но по-слабо ефективни, поради това, че не обхващат извитата част на слуховия канал.
Въвежда се топчест зонд, докато се достигне основата на вертикалния слухов канал. Трагусът с пинсет на Алис се тегли леко дорзално. Нанасят се два паралелни вентрално до границата между вертикалния и хоризонталния канал, разреза на кожата, кожната лапичка се отпрепарира и отстранява. Следва отстраняване на страничния хрущял с разрязване по неговия рострален, каудален ръб и на нивото на най-ниската точка от вентралния слухов канал. Задължително е ориентацията към входа на хоризонталния слухов канал. Най-напред се поставят три прекъснати възловати шевове в най-ниската част на операционната рана така, че да не се закрие входа към хоризонталния канал. Този вход се пази и при поставянето на непрекъснатия шев по страничните ръбове на оперционната рана, ползва се недразнеш шевен материал – найлон, полипропилен - № 3-0,4-0.