Епилепсия – заболяване на главния мозък, периодически проявяващо се с пристъпи на припадъци, гърчове, спазми, конвулсии, нарушение на съзнанието, чувствителността, поведението и други вегетативни прояви.
Епилептичен статус – опасно за живота състояние, съпроводено със загуба на съзнанието и гърчове в продължение на по-вече от 30 минути или повторение на припадъците с интервал до 30 минути без пълно възстановяване на съзнанието.
Причините могат да бъдат вътремозъчни и извънмозъчни, като метаболитни нарушения, хипогликемия, бъречна и чернодробна недостатъчност, енцефалопатия, съдови нарушения, аномалии на развитието, възпалителни процеси, черепно-мозъчни травми, отравяния.
Често страдат кучетата от 6 мес. до 5 год. Заболяването при животни до 2 год често протича тежко и лечението е малко ефективно.
Епилептичните припадъци се разделят на генерализирани и парциални. Генерализираните могат да бъдат съпроводени с гърчове и с умерено нарушение на съзнанието, със слабо изразени моторни признаци. При кучето е характерна билатерално и симетрично въвличане на мускулите на тялото.

Парциалните се характеризират с локалност и асиметрия на моторната активност, със запазване или не на съзнанието, биват - прости и сложни.
Клиническото проявление на припадъците и гърчовете зависи от локализацията на патологическото разреждане на електрическите заряди и разпространение огнищата на свръхактивност в главния мозък. ”Времето на подготовка за припадък”, протичащо от няколко часа до няколни дни, е характерно с признаци на безпокойство, потребност от движение, стремеж от усамотяване в ъгъла. Припадането е предшествано от тонични и клонични съкращения на мускулите, фазата на припадъка е съпроводена с нарушение на  съзнанието, слюнотечение, самоволна дефикация и уриниране. Възстановяването е частично с остатъчни явления – полидепсия и полифагия, временна слепота, дезориентация, объркване, паника.
При извършване на рутинните лабораторни анализи резултатите обикновенно са в норма.
Характерът и продължителността на лечението зависят от честотата и тежестта на припадъците. Лечението с антиконвулсни препарати в повечето случаи е симптоматическо, а не етиологическо. Класически препарат е фенобарбиталът, той при по-младите животни се резорбира по-бързо и дозата е индивидуална. При тежки случаи се назначава венозно и диазепам. Рязкото спиране на фенобарбитала може да провокира повишаване на гърчовата активност. Ако припадъци не се повторят в продължение на 6 мес., антиконвулсивните препарати могат постепенно да се намалят и в продължение на няколко месеца да се отменят.