Парвовирусен (инфекциозен) гастроентерит - парвовироза
Това е широко разпространено инфекциозно, тежко протичащо заболяване най-вече при младите кучета  с признаци на треска, гастроентерит и миокардит.
Причинителят на болеста е вирус, установен е във фекалиите и на здрави кучета. След 1980г. парвовирозата е установена и в България и от тогава е сериозен проблем за развъдници и собственици на кучета. Вирусът представлява променен и приспособен към кучето вирус на котешката панлевкопения.Устойчивоста на вируса е значителна. 
Основен източник на зараза са болните кучета, които с повърнатите маси и фекалиите замърсяват околната среда. Трайно заразоносителство и заразоотделителство съществува и при преболедувалите животни. Заразяването става главно по хранителен път чрез замърсени храна или вода или при близане и допир. Най-тежко протича при младите кучета 4-8 месечна възраст, със заболевяемост до 100% и смъртност над 10%. Преболедувалите животни изграждат стабилен имунитет. Човек не боледува от този вирус. Тежката клиника на заболяването се дължи на  промени в червата и сърдечния мускул. Протичането на болестта е различно и зависи от възрастта на кучето.
При младите от 4 до 8 седмици парвовирозата протича остро – повръщане и угнетено тежко състояние, учестено и затруднено дишане с белодробен едем, след което много бързо се появява постепенно засилваща се диария, достигаща до кървава. Възможно е повишаване на температурата до 41 градуса. Смъртта може да настъпи за часове или да се удължи заболяването до последващо привидно оздравяване, съпроводено с внезапна смърт.
Кръвните показатели при парвовироза показват силно изразена левкопения и повишено количество на еритроцитите. След преболедуване в част от животните под 10-месечна възраст остават трайни сърдечни увреждания. По-възрастните обикновенно оздравяват и се възстановяват напълно с траен имунитет и рядко са смъртните случаи.
Дигнозата се поставя на база клиничните признаци, тестове за доказване на парвовироза и други съвременни методи.
За лечение се използават спечифични серуми за парвовироза, вирусът не се влияе от антибиотици и химеотерапевтици. Провежда се и симптоматична терапия.
Профилактика – най-сигурният метод е системната ваксинация срещу парвовироза, по програми, препоръчани от производителя на ваксината.