Подрастващите кученца и котета са безпомощни и неукрепнали, профилактиката на заболяванията се явява съставна част в живота им. Системните ваксинации и вътрешно обезпаразитяване макар, че не могат да обезпечат пълна защита, все пак ги предпазват от сериозни инфекциозни заболявания в най-критичния им период на оцеляване.
С имунизацията се цели да се предпазят животните от заболяване при среща с инфекциозния причинител. Това се постига чрез серумиране и ваксиниране. Разновидност на серумирането е получаването на готови антитела от коластралното майчино мляко и невъзприемчивост на малките към заболявания. Имунитетът при серумиране настъпва веднага, но за много кратко вереме се изчерпва – средно за 14дни. Недостатък на серумите, като профилактично средство освен късия предпазващ период, е и тяхната цена. Ваксинирането е най-добра защита срещу заразните болести. Осъществява се с прилагането на живи или убити патогенни микроби или техните продукти, притежаващи свойствата да предизвикат реакции в организма и в крайна сметка образуването на имунитет. Средният период за изграждането на имунитета е от една до три седмици.
Ваксините, както и серумите, биват едно- и многоваленти – броя на разновидностите от причинители на заболяванията. При ваксиниране на Вашето куче или коте, ветеринарния лекар ще оцени щателно неговото физическо състояние, тегло и допълнително ще отрази телесната му температура, дихателна и сърдечна честота. Ще прислуша гръдния кош с белия дроб и сърце, и други процедури по негова преценка, за да се убеди, че здравословното състояние на животното позволява ваксиниране. Ваксинират се само здрави животни. Възможни са така наречените в практика ваксинални пробиви, те възникват след 7-15 ден и се проявяват с гореш, болезнен оток, главно на мястото на инжектиране или с повишена телесна темперутура, нарушено общо състояние, отказ от храна и други. При такива случаи се постъпва както с болните животни – изолиране, лечение и др. Кученцата са най-възпремчиви към чумата (гана), инфекциозния хепатит, парвовирусния ентерит, коронавируси, грип, лептоспира и бяс . 
Началната подготвителна ваксинация е препоръчително да се извърши във възраст 6 – 8 седмици и две последващи реваксинаци за потвърждаване на имунитета на възраст 9 – 12 седмица и 14 – 16 седмица. Ако е възможно, ваксината за бяс нека се извърши колкото се може по-късно от тримесечната възраст на кученцето. Фирмите производителки са изготвили имунизационни календари, съобразени с възрастта на животното и свойствата на произведените от тях ваксини. За всеки индивидуален случай вашият лекар би изготвил най-правилната и безопасна ваксинационна програма.  
Важно е да се разбере, че кучето следва да се ваксинира до края на живота му. Котетата също е необходимо да бъдат подлагани на редовни ваксинации като: инфекции на горните дихателни пътища, вирусен ринотрахеит, панлейвкопения (котешката чума-гана), бяс и левкоза. 
Продължителността на майчиния имунитет е от 3 до 15 седмици. Ваксинациите започват от 9-10 седмица и реваксинации на 12-13 седмица. При ваксинирането на котето важат всички правила, както и при другите животни. Друг важен момент от профилактиката на новорените, а и на по-късен етап, е редовното им обезпаразитяване за вътрешни паразити. Процедурата може да започне от 3 седмична възраст. 
Най-разпространените паразити са кръглите и плоски червеи. Много погрешно е мнението,че
"малките нямат глисти" още повече, че родителите им са редовно третирани. Това е така, те може да нямат в червата, но кръвта им може да се намира т. нар. ларва мигриканс, която преодолява майчината защита на плацентата и до раждането на плодовете паразитът вече се е развил. Това може да доведе до запушване на червата, още повече паразитите използват хранителните вещества на организма и той изостава в развитието си.