Формата на главата при различните породи не е еднаква. В зависимост от формата на главата  се разделят на три големи групи: Mesaticephalicus – средно дълга и широка муцуна (ротвайлер, немска овчарка, хрътки, териери, почти всички  шпаньоли), Dolichocephalicus – дълга и тясна муцуна (борзой, добербан, грейхоунд ), Brachyocephalicus – къса и широка муцуна, обикновенно с обратна ножицовидна захапка (пекинези, боксери, ши-тцу, булдог, мопс и др).
Брахицефалния синдром – затруднение на дишането, поразява кучетата от породите от групата на Brachyocephalicus и други късоноси породи кучета и котки. Анатомическите изменения в черепа на тези животни изкривяват/променят формата на носоглътката.
Брахицефалнияt синдром включва три главни компонента – стесняване на ноздрите - 38,9 %, удължаване на мекото небце – 87,1% и извръщане на ларингеалните торбички - 55,6% от случаите и винаги в съчетание с някоя друга аномалия, често паралелно се наблюдават гръклянна и трахеална хипоплазия.
Разстройството в дишането се влошава с напредване на възраста, в някои случаи се наблюдава още в бебешката възраст на кучето.
Причините за нарушенията в дишането са вследствие от комбинация на следните изменения :

- относително или абсолютно удължено меко небце или неговото отпускане, така щото при вдишване то частично или напълно затваря пътя към гръкляна.
- удебеленото меко небце в скъсената глътка действа като препятствие
- скъсената глътка, която оставя много малко място за корена на езика, мекото небце и сливиците.
- наличие на хиперплазирали подвижни слизести торбички, които стесняват прохода към гласовата цепнатина.
- къси носни ходове и стеснени ноздри
Провокиращи моменти се явяват: хиперемия на слизестите обвивки, понижено налягане в глътката за сметка на форсираното дишане и локални възпаления, тези моменти са взаимно свързани в порочен кръг.
Диагнозата се поставя при седирано или в упойка животно, като при поставянето й се преминава към операция – често единствен начин за решаване на проблема.
Общи клинични признаци

  1. 1.      Стридори
  2. 2.      Лесна уморяемост
  3. 3.      Инспираторен задух
  4. 4.      Цианоза
  5. 5.      Колапс
  6. 6.      Гадене, саливация, регургитация, повръщане
  7. 7.      Промени в гласа
  8. 8.      Кашлица

инспираторния задух:

  1. 1.      Удължена, затруднена инспирация
  2. 2.      Дишане с отворена уста
  3. 3.      Ортопное (Dyspnoe)
  4. 4.      Абдукция на гръдни крайници
  5. 5.      Каудално изтегляне на устните комисури
  6. 6.      Хлътване на интеркосталните мускули и краниалната апертура навътре
  7. 7.      Безпокойство

Nota bene

  1. 1.      Физическото натоварване, възбудата, стресът, високата околна температура и опъването на нашийника провокират и усилват признаците до колапс!
  2. 2.      Кучетата със задух са предразположени към хипертермия!
  3. 3.      Д.д. с гастроинтестинални заболявания, протичащи с гадене, саливация, регургитация и повръщане!
  4. 4.      Принудителното фиксиране за рентгенография може да доведе до асфиксия и смърт!

Стесняването на ноздрите и удължаването на мекото небце предизвикват повишено съпротивление на въздушния поток и са необходими значителни усилия при вдишване.Това повишава негативното налягане при всеки дихателен цикъл и довежда до извръщане на ларингиалните торбички, оток, уплътняване на слизестите лигавици в глътката и гръкляна и колапс на прохода на черпаковидния хрущял. Така също може да се развие оток на белия дроб, причината за който не е свързана със сърдечно-съдовата дейност, рядко се стига до паралич на глътката.
Лечението може да бъда консервативно и най-често оперативно, но до определена възраст. При стесняване на ноздрите се остранява клиновиден участък от тях и по този начин се разширяват и въздухът преминава нормално, при удълженото меко небце се отстранява съответната част – при тази операция съществува реална опастност от усложнения – от  трахеотомия до опасност за живота на пациента.

Трахеална хипоплазия

Намаляване диаметъра на трахеята, поради скъсяване на дорзалната трахеална мембрана при запазена твърдост на трахеалните пръстени

Главно млади кучета от брахицефален тип – английски булдог (55%), бостън териер (15%)

Стридори, задух (смесен) и кашлица
Няма разработени оперативни техники

Трахеален колапс
Загуба твърдостта и дегенерация на трахеята, вследствие намален клетъчен състав и недостиг на гликозамингликани, гликопротеини и калциеви соли
Настъпва динамично сплескване на трахеалните пръстени и обструкция на дих. път
Форми: дорзовентрална (често срещана, излишък на дорзалната трахеална мембрана) и латерална (по изключение).
Засяга цервикалния, торакалния отдел или и двата.
Придобито заболяване.
Възрастни кучета 6-8 г.
Породи играчки – йоркшир териер, ши тсу, чи хуа хуа, мини пудел, померански лисици

Кашлица, наподобяваща гъши крясък
І степен – до 25 %

ІІ степен – до 50%

ІІІ степен -  до 75%

ІV степен – над 75%

Лекуване

При остър пристъп - спешна трахеотомия
При І-ІІ степен - медикаментозно лекуване с кортикостероиди, антибиотици, противокашлични средства, бронходилататори и кислород. 70% ефективност, но с тенденция за прогресиране.
В тежките случаи – оперативно лечение.