Изправени сме пред сезон, когато един и същ проблем - осилът, може да ни изненада с различна динамика на протичане и форма на проявление. Осилът със своето устройство и проникваща възможност, съчетани с голямата му замърсеност, представлява обект, намиращ достойно място в кучешката патологията. Веднъж нашият приятел внезапно повреме или след разходка започва да куца и усилено да ближе лапичката си с вековната надежда, че бактерицидния ефект на неговата слюнка отново ще помогне. Засегнатият крайник може да изглежда от видимо спокоен до подут с опадане на космите и силна болезненост. Друг път кучето ни тръска глава и е с наклонено ухо на една страна, трие с крак основата на ухото. Страхът в погледа му, безпокойството и болката са големи. Бързо се развива възпаление на ушния канал. Несвоевременното остраняване на осила от крайника или от ухото, най-често довеждат до развитието на флегмони и упорити отити, свързани с продължително лечение и допълнително травмиране на животното. Ако кучето Ви проявява някои от описаните признаци на поведение, не правете опити сами да решите проблема. Потърсете ветиринарен лекар, това ще предотврати по-нататъшни усложнения. Извършвайки необходимата обработка на засегната област от крачето и със съответния инструментариум, шансът той да отстрани осила е много по-голям от колкото каквото и да е лечение в къщи. След манипулацията той ще наложи временна предпазваща антибиотична превръзка на крайника и ще проведе в зависимост от състоянието на животнотото необходимата съпътстваща терапия. Отстраняването на осил от ухото е болезнена и трудоемка манипулация, изисваща умения и специализиран инструментариум. Следва да дадете съгласието си кучето Ви да бъде подложено под упойка. След отсраняването на осила ще се извърши лечебна промивка на ухото, местно се поставят противовъзпалителни ущни капки, за предпочитане е няколко дневен период на третиране. В момента се разполага с голям брой ушни капки за ветеринарна употреба, кои от тях ще ползвате, нека прецени вашият ветеринар. В нашата практика сме отстранявали осили от всевъзможни места – зад третия клепач на окото, носната кухина, аналните жлези. Понякога, пробил кожата, след доста време той реагира, като сериозно възпален участък, който се налага да се обработи хирургично, поради склонността му да фистулира. През настоящия сезон съществува вероятността от среща на нащия приятел с кърлежа, естесвено при разходка в паркове и градини.
Кърлежът е паякообразен вид, чието външно устройство най-общо може да се опише така: глава с хоботче, тяло и крайници. Храни се с кръв и лимфа. В систематично отношение съществува голямо разнообразие от кърлежи. Размножават се чрез снасяне на яйца или ларви. Различните родове имат различен интезитет на инвазия през годината, което осигурява почти целогодишното им присъствие, например преносителят на кръвното заболяване В.canis при кучето е известен като пролетен кърлеж, априлската вълна се дължи на на него, максимума в развитието на един негов събрат е пролетен - март - май и септември - октомври – есенен и т.н. Кърлежите действат на животните по два начина - пряко, като предизвикват спечифични заболявания и косвено, като преносители на вируси, бактерии, спирохети, анаплазми и други патогенни микроорганизми, не по-малко са вредни загубата на кръв при кръвосмучене, дразненето и възпалението на кожата и засягането на целия организъм в резултат на травматичното и токсично увреждане на органи и тъкани. Системната грижа за кожата и косъма би ни помогнала за навременното откриване на нежеланите пришълци върху нашите любимци, а редовното третиране с препарати – защита от евентуална инвазия. Не правете никакъв опит за отстраняване, във всяка една ветеринарна амбулатория ще се погрижат за професионналното му отстраняване.